ИСТОРИЯ НА БАНСКО

Местоположението и физико-географските характеристики на територията са обусловили заселването й от най-ранни исторически времена. За това свидетелстват множество археологически обекти, разкрити на територията на общината, включително в землището на Банско. В местността „Старото градище”, на около 4 км югозападно от гр. Банско и в местността „Юлен” (по течението на р. Дамяница) са разкрити останки от антични крепости. В близост до м. „Старото градище” са разкрити и тракийски надгробни могили. Предполага се съществуване на средновековното селище в м. „Св. Троица“. Югоизточно от гр. Банско се намират останките от късносредновековните църкви “Св. Георги” и “Св. Илия”.

Възприето е схващането, че Банско се обособява като селище след обединяването на няколко махали в периода ХV-ХVІ в. Първото документално свидетелство за Банско се среща в османски регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г.

До ХVIII в. банскалии са предимно животновъди и занаятчии, които разчитат на просторните пасища и богатите гори. В периода на национално Възраждане Банско се развива като градски търговско-занаятчийски център. По р. Глазне се изграждат много воденици, дъскорезници, валявици, тепавици, табахани за щавене на кожи и др. Предприемчивите му жители поддържат търговски връзки със селища от Егейското крайбрежие, от Централна и Западна Европа. Кервани с дърводелски, кожарски и железарски стоки се отправят към Беломорието, в Серско и Драмско и докарват обратно памук, риба, тютюн, маслини, необработени и обработени кожи. В много градове на Европа - Будапеща, Виена, Лайпциг, Марсилия, Лондон - са открити търговски кантори на банскалии. Много от децата на замогналите се родове се образоват в чужбина.

Разширените контакти с външния свят още от ХVІІІ в. са стимул за националното самосъзнание и превръщат Банско и региона в едно от огнищата на Българското Възраждане. Банско е родно място на неговия основоположник и автор на „История Славяноболгарская” Паисий Хилендарски (1722-1773). През този период тук са родени и живели още видният български просветител Неофит Рилски (1793-1881) - монах, учител и художник, определян като „патриарх на българските учители и книжовници”, Тома Вишанов Хаджиикономов-Молера (1750-?), основател на живописна школа с огромен принос за развитието на националните традиции в религиозното изобразително изкуство, Марко Теодорович Везньов (1760-1840) – търговец, издател и просветен деятел. Тук следва да се добави, че от Банско и околните села са още много личности, оставили следи в националната история и култура, между които Галактион Хилендарец (1830-1894) - духовник и революционер, Георги Кременлията (1840-1886) - хайдутин и войвода от Кресненско-Разложкото въстание, Димитър Сеизов, революционер, войвода в Неврокопско и Мелнишко, Димитър Пенков (1876-1925) - революционер, братята Димитър (1874-?) и Костадин (1876-?) Молерови – фолклористи и краеведи и др. Банско е родно място и на Никола Йонков Вапцаров (1909-1942) – един от гениалните поети на България.

Икономическият и духовен подем през ХVІІІ в. и особено през ХІХ в. се проявява и в актовете на местното самоуправление в тогавашното село Банско. Около 1850 г. е основана Банската българска община, като продължение на сформирания през 1833 г. общоселски обществен съвет за изграждане и изписване на църквата „Св. Троица” (осветена през 1835 г.). В ръководството на общината влизат влиятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие. През 1838 г. в църковния двор е построено помещение за килийно училище, което през 1847 г. прераства в новобългарско светско училище. По инициатива на Банската българска община през 1857 година се изгражда нова училищна сграда, преустройва се взаимното училище в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината организира строежа на камбанарията на църквата „Св. Троица“ в 1850 г. и монтирането на часовников механизъм в 1865 г. През 60-те и 70-те години на ХІХ в. Банската българска община оглавява борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото. Общината подпомага материално семействата, пострадали при потушаването на Кресненско-Разложкото въстание и на Илинденско-Преображенското въстание и предприема ред други обществени инициативи след Освобождението от османското присъствие през 1912 г.

Икономическото благосъстояние се отразява и в характеристиките на жилищната народна архитектура от ХVІІІ и ХІХ век. Изградени от камък, богатите къщи „имат монументален крепостен изглед. Главно по това те се различават от жилищната архитектура в другите селища на Разложкия край” (Р.Ангелова). Към тези качества следва да се добави и забележителната дърворезбена и стенописна украса, което свидетелства не само за материалните възможности, но и за високата художествена култура на банскалии. Характерни примери за ранната местна строителна традиция са Хадживълчовата, Хаджирусковата, Веляновата къщи. С архитектурните си достойнства и богата художествена украса се отличават Сирлещовата, Тодевата, Буйновата, Загорчината, Джиджевите, Златевите, Коювите, Стефановите къщи и др.

В контекста на темата за духовното развитие през този период следва да се спомене, че Банско е първият от български градове, в които през втората половина на ХІХ в. се създават протестантски общности. Още през 60-те години на ХІХ в., т.е. преди появата на протестантски мисионери по тези места, тук съществува евангелска общност, формирана от православния свещеник Димитър Младенов и местния учител Никола Попфилипов. На 06.08.1868 г. в Банско се учредява Българска евангелска църковна община, което се приема и за рождена дата на първата протестантска църква в България.

В края на ХІХ и началото на ХХ век Банско е най-голямото селище в Разложката каза. Според данните, посочени в труда „Македония. Етнография и статистика” на Васил Кънчов, през 1900 г. „в него живеят 6500 българи-християни”.

През този период Банско се превръща в център на национално-освободителните борби. Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879) е опит за освобождение на Кресненско-Разложката долина, останала в пределите на Османската империя по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.). Почти цялото местно население взима участие във въстанието, което има временен успех – установено е т.нар. „Разложко царство” с център Банско, което просъществува седем дни. Потушаването на въстанието е съпътствано от терор над населението.

През 1896 г., по време на учителствуването на Гоце Делчев в Банско, селото се превръща в околийски център на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и важно звено в конспиративната комитска мрежа. Кулминация на национално-освободителното движение в региона е Илинденско - Преображенското въстание (1903 г.). Банскалии участват активно в освободителния процес. Откроява се подвигът на местния учител Радон Тодев и неговата чета, които по време на въстанието намират смъртта си в Годлевската планина.

Територията на настоящата общината е включена в пределите на България през 1912 година. Банско е освободено на 5 октомври същата година с помощта на чети, водени от Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев, Пейо Яворов и Лазар Колчагов. Избраната петчленна общинска управа на Банско с първи кмет Асен Тодев се включва в структурата на утвърдената в страната държавно-административна система.

След Първата световна война главният поминък в Банско е земеделието, скотовъдството, добив на дървен материал за строителството и за дърводелство - изработване на мебели и други изделия за бита. Покрай р. Глазне е имало много стругове, чаркове, дараци, воденици и една мелница. По това време градът наброява 4550 жители.[1]